ЕДНА ФОНДАЦИЯ СИ УЧРЕДИ ФИРМА Източник: www.gratisography.com

Имало едно време една фондация, която се занимавала със сомелиерство и насърчаване на винопроизводителите. Не щеш ли предоставеното с учредителния акт имущество се изчерпало в резултат на щедростта на фондацията. Бедната фондация скоро изпаднала в интровертност на духа. Нуждаела се от стопанска дейност. Но единствената стопанска алтернатива била изработка и продажба на hand-made бутилки за йени ракъ. Ала ако започнела да припечелва от това би нарушила изискванията за допълнителност и свързаност на стопанската с нестопанската й дейност. И така фондацията си учредила фирма…

 

За което законодателството не създава пречки. Нито в приказките, нито в реалността.

 

НПО може да учреди търговско дружество.

 

Търговското дружество е обединение на лица, събрали се да извличат печалба от търговска дейност. В някои случаи дружество може да се учреди и само от едно лице, тоест само едно НПО. Това са едноличното дружество с ограничена отговорност – ЕООД, и едноличното акционерно дружество – ЕАД. Останалите дружества включват винаги повече от едно лице и затова НПО може да е само участник в тях – събирателно дружество – СД, командитно дружество – КД, и командитно дружество с акции – КДА.

 

Как така НПО учредява Търговско дружество?

 

Търговско дружество може да се учредява не само от физически лица, но и от юридически лица, каквото е и НПО.  А не пречи ли това на факта, че НПО е създадено да осъществява нестопанска дейност? Не пречи, защото НПО няма да осъществява търговска дейност. То си остава юридическо лице с нестопанска дейност и се занимава с това, за което е създадено и което е описало в устава или учредителния си акт. Търговското дружество е отделно, ново юридическо лице, което се занимава с търговия и което има отделно счетоводство и на отделно основание плаща данъци. В това Търговско дружество НПО е съдружник. Като такъв той има право преди всичко да взима решения и да получава дивидент. Но получаването на дивидент не е търговска дейност. Това са членствени права, които всяко лице може да притежава и които не го правят търговец. И НПО може съвсем спокойно да учредява и да участва в Търговско дружество, защото ако нямаше това право, щеше да е нарушено равенството между лицата – били те физически или юридически.

 

От всички 5 вида Търговски дружества кое е най-подходящо за НПО?

 

Разбира се, това, което ще му донесе по-малко риск. Рискът е паричен. За да се върши търговска дейност от Търговско дружество, му трябва имущество. Ако ще продава банички, му трябва баничарница. А това имущество му предоставят учредителите и съдружниците. Ако на баничарницата не й потръгне, нейните кредитори – доставчици на брашно, масло и сирене ще си искат парите. Как ще отговарят съдружниците (т.е. и НПО) в този случай?

 

I ВАРИАНТ. Ако НПО участва в ООД, АД или Командитно дружество с акции (като ограничено отговорен съдружник) НПО би загубило само това, което е предоставило на търговското дружество и което е станало част от неговото имущество. Например! НПО има офис, физкултурен салон и 5 000 лв. Учредява ТД – “Бай Въле” ЕООД, в което инвестира само петте бона. Ако “Бай Въле” фалира НПО ще загуби само вноската си в имуществото в размер на 5 хилядарки.

 

II ВАРИАНТ. Ако НПО участва в събирателно или командитно дружество (като неограничено отговорен съдружник), командитно дружество с акции (като неограничено отговорен съдружник), може да загуби всичко. Защото съдружниците в тези дружества носят неограничена отговорност с цялото си имущество. Така ако “Бай Въле” не успява да си продава баничките, би заминал и физкултурния салон и офиса на НПО.

 

Освен търговските дружества има и граждански дружества, наричани още и консорциуми. Те обаче не са отделни лица. Това означава, че НПО в свое качество върши стопанска дейност и затова трябва да се подчинява на изискванията за нея по ЗЮЛНЦ. Освен това отговаря с цялото си имущество.

 

И също така, независимо от това, че НПО е съдружник, то може пак да си осъществява стопанска дейност в лично качество, стига да отговаря на изиксванията на ЗЮЛНЦ.

 

Кога е подходящо НПО да учреди ТД?

 

Освен когато стопанската му дейност би нарушила изискванията на ЗЮЛНЦ, това е така и когато:

 

  • на ръководството и служителите им идва в повече и осъществяването на стопанска дейност;
  • НПО иска да върши само нестопанска дейност;
  • за да са формално разделени двете дейности, да им се води отделно счетоводство и да е разделена и отговорността съответно;
  • НПО иска да осъществява дейност, която законът повелява да се осъществява само от търговско дружество.

 

Правата и задълженията, които има НПО като съдружник или акционер се свеждат, както стана ясно, до получаването на дивидент, до вземането на решения и до плащането на имуществени вноски. Формално легитимацията като съдружник на НПО е притежание на дружествен дял или на акция (при АД). Това не е стопанска дейност, а начин да се направи инвестиция с оглед придобиването на имущество.

 

А как се упражняват тези права и се изпълняват тези задължения? НПО е ЮЛ, което не може да действа само. Затова то има представители. Следователно те са и тези, които ще извършват управлението, взимайки решения от името на НПО.

 

А къде останало сдружението в приказката? И то се светнало за възможностите си и също си учредило фирма. Сдружението също е юридическо лице и за него важи всичко казано за фондацията. И всички живели дълго и щастливо.

 

Не пропускайте да прегледате материала ни за Google AdGrants програмата, която може да ви донесе достъп до $10 000 на месец за реклама в Google AdWords.