Ръководството на НПО не е шега работа. Но джобният наръчник е силно оръжие срещу колебанието, защото дава отговор на всичко най-важно:

I. РЕГИСТРАЦИЯ И ПРЕРЕГИСТРАЦИЯ НА НПО

За да има НПО, преди това има регистрация. Процедурата в момента е следната:

За да създам НПО, първо подавам искане до окръжния съд по седалище. Това значи, че НПО възниква с решението на съда. Искането се подава от органа на НПО или пълномощник. Съдът проверява дали са налице изискванията в закрито заседание. Но ако счете за необходимо, може да ме призове на т. нар. открито заседание, на което  трябва да присъствам. С решението съдът ще обяви информация относно НПО, която ще се счита известна спрямо всички.

След това НПО трябва да се сдобие с нещо като ЕГН. За тази цел се нуждае от втора регистрация. Тя се прави в регистъра БУЛСТАТ, който се води от Агенцията по вписванията въз основа на заявление. 

Накрая, за да може НПО да върши дейност в обществена полза, трябва да се регистрира още веднъж във водения от Министъра на правосъдието специален регистър. Необходимо е да подам заявление, в което трябва да докажа осъществяването на общественополезната дейност и правилникът за осъществяването й.

Всички НПО, независимо от целите и предмета си на дейност и дали извършват дейност в частна или в обществена полза, както и независимо дали извършват стопанска дейност или не, се регистрират и в ДАНС.  Това е мярка срещу изпирането на пари.

Очаква ни законодателна промяна. Това означава замяна на регистрационните процедури само с една – пред Агенция по вписванията (Разбира се това няма да ни спести ДАНС!). Вместо искане, се подава заявление. Заявител може да бъде НПО-то, т. е. този орган, който го управлява, или адвокат, който изрично е упълномощен за попълване на заявление. Но веднъж попълнено, заявлението може да се подаде както от този, който го е попълнил, така и от някой, който е упълномощен да го подаде. Регистрацията е по-бърза – органът действа незабавно след изтичане на три работни дни от подаването им. Агенцията определя ЕИК на НПО. Агенцията вписва определената за извършване общественополезна дейност.

Ако регистрацията е започнала по досегашния закон, а влезе в сила новият, регистрацията продължава по стария закон. Ако НПО е регистрирано по старата процедура, продължава да  съществува. Но има задължение да се пререгистрира. Което означава да се извади от окръжния съд по регистрацията удостоверение за актуално състояние и да го представя в Агенцията. 

II. КАКВО ДА БЪДЕ – ФОНДАЦИЯ ИЛИ СДРУЖЕНИЕ?

Всичко зависи от начина, по който искам да е организирана дейността ми, от начина на набиране на имущество и способите за разходване на имущество.

За разлика от сдружението, фондацията няма членове. Това да няма членове, не значи, че тя не се управлява от хора. Фондацията си има управителни органи, но те просто не са членове, а управляват разходването на имуществото за нестопанска цел.

Самото членуване в сдружение:

• е доброволно;

• носи право на управление, право на ползване на имуществото на сдружението и на резултатите от дейността му, право на информация за дейността; 

• задължава за  членствен внос;

• може да се прекрати по моя воля, по изключване или при отпадане. Изключването се прави с решение на органа на сдружението по причини, които са уговорени в устава. Отпадането е при неплащане на вноската или при неспазване на задължението за участие в дейността на сдружението. Членството не може да се прехвърли на друго лице.

Сдружението си има устав, фондацията си има учредителен акт. Това са документи, в които се определят основните въпроси за НПО: наименование, предмет на дейност, цели, седалище, адрес на управление и т.н.  Уставът е сделка между много лица, а учредителният акт е едностранна сделка.

Органи. Сдружението задължително има два органа:

• Общо събрание, което се съставя от всички членове. То е върховен орган. Глас членствен – глас Божи! Общото събрание взема решение по най-важните въпроси, като промени в устава. избор на управителен съвет, приемане и изключване на членове, преорганизация на сдружението и др. Общото събрание се свиква, броят се присъстващи, водят се обсъждания, гласува се и се приемат решения.

• Управителен съвет. Това е съветът от шефовете, които организират изпълнението на решение, взето на общото събрание. Той се състои от три лица, които представляват сдружението, разходват имущество, определят реда за извършване на нестопанската дейност и други оперативни въпроси. Може само едното от трите лица да е представляващ.

Колкото и да е политическо, ако НПО е държавата, общото събрание е парламента, а управителният съвет е министрският съвет. Фондацията има управителен орган. Той се състои от повече от едно лице. 

Източник: www.gratisography.com

III. ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ ЗА НПО

НПО има задължения по доста данъчни закони. НПО води счетоводство, в което отразява своя счетоводен резултат. Накратко, той представлява разликата между приходи и разходи, резултат от стопанската дейност на НПО. Това според закона е и данъчен резултат, който след като се преобразува с данъчните разлики (които са разходи или приходи, които законът не признава за данъчни цели се превръща в сума, която се умножава с 10 % и формира дължимия данък. Това е корпоративният данък.

Всеки плаща ДДС, но НПО има и друго задължение – за регистрация по ЗДДС. Тя е доброволна или задължителна и създава за НПО ново задължение – да начислява данъка. Това значи, че трябва да включва ДДС в цената на предлагани от НПО стоки и услуги и да преведа събрания ДДС на държавата, като приспадна ДДС, което НПО е платило.

Кога НПО подлежи на задължителна регистрация?

• Когато е достигнало облагаем оборот от 50 000 лв. за последната година. Това означава, че НПО извършва стопанска дейност. И че сделките, които сключва, подлежат на облагане. Например, продава картички, организира концерти и други мероприята, свързани с нестопанската дейност. 

• Когато доставя стоки в чужбина на лице, което е задължено да плаща ДДС. В горния пример картичките ги пращам в чужбина за продажба. А чужбина е всичко извън Европейския съюз. 

• При доставки в Европейския съюз. Те се наричат вътреобщностни придобивания на стойностнад 20 000 лв. 

Къде са данъчните облекчения?

Данъчното облекчение обикновено е като бялата лястовичка – рядко се среща. При НПО има малко повече.

Данъчни облекчения по Закона за корпоративното подоходно облагане. Когато НПО наема работници и служители, които:

• са регистрирани като безработни за повече от една година или

• регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или

• безработно лице с намалена работоспособност; 

• когато НПО предоставя стипендии на ученици и студенти; 

• когато НПО наема хора с увреждания на  работа; 

• когато НПО е дарител. 

Данъчни облекчения по Закон за Данък Добавена Стойност. Този закон говори за освободени доставки. По тях НПО не е длъжно да начислява и плаща данък.

И най-много данъчни облекчения по Закон за местните данъци и такси!

• Освобождава се от данък наследство НПО-та, които извършват общественополезна дейност. Освобождава се от данък върху дарение или върху имущество, придобито от сделка, НПО-та, които извършват общественополезна дейност и непаричните вноски в имуществото на НПО.

• НПО в обществена полза не подава декларация по ЗМДТ, когато предоставя дарения.

IV. ГОДИШНО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА НПО

Годишното приключване представлява представяне на ГФО. Финансовият отчет е счетоводен документ, в който НПО трябва да представи вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността си, паричните потоци и собствения капитал. Във финансовите отчети се посочват:

• наименованието на НПО, правната му форма – тоест юридическо лице с нестопанска цел, седалище и адрес на управление,

• регистърът, в който НПО е вписано, и регистрационният му номер от този регистър – тоест регистъра на Окръжния съд и кода БУЛСТАТ.

Финансовите отчети се подписват от:

• ръководителя на НПО – управителен орган;

• лицето, което е съставило финансовия отчет. 

НПО, което осъществява общественополезна дейност, подава ГФО. Отчетът се представя пред регистъра на ЮЛНЦ, които осъществяват ОПД до 31. май.

Контролира се и нестопанската дейност. По отношение на НПО, които реализират общественополезна дейност, те представят в регистъра на ЮЛНЦОПД информация за нестопанската си дейност до 31. май. В същите срокове и на същото място се представя годишен доклад на НПО, който съдържа:

1. дейностите, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати;
2. приходите от дейности за набиране на средства;
3. вида, размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения, както и данни за дарителите;
4. финансовия резултат. 

Източник: www.gratisography.com

V. СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ПЕЧАЛБА

НПО могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с нестопанската им дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените от тях цели. (чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ) Без значение е дали НПО е в частна или в обществена полза, то може да извършва стопанска дейност. Дейността е допълнителна, когато е добавка  към друга дейност, която е основна. Дейността е свързана, когато обслужва нестопанската дейност, осъществява се заради нея и в помощ на нея. Стопанска дейност е тази, която е свързана със сключване на сделки, от които може да се извлече печалба. НПО е с нестопанска цел. Изначално НПО няма за цел да печели пари. Това означава, че и самите учредители или членове на НПО не могат да печелят пари чрез него. Именно това означава, че НПО не разпределя печалба.

VI. СТОПАНСКА ИЛИ НЕСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

Как да ги разграничим? Целта на дейността е водещият критерий. Целта на нестопанската дейност е идеална – да подобря нивото на обща култура на българското общество. Целта на стопанската дейност е материална – да се сдобия с пари. Следователно трябва да се проследи крайната цел. Развитието на физическото възпитание е идеална цел. Строежът на спортно игрище следователно ще е насочен към развитието на спорта. Но ако се сложи такса от 5 лв. на новото спортно игрище очевидно ще се касае за получаване на печалба и това ще бъде стопанска дейност. За да бъде тази дейност законна, трябва приходите да се разходят за постигането на целта – например дарение за ремонт на физкултурни салони.

Приходи от стопанска дейност са преди всичко продажбите (на книги, картички, музикални дискове, билети, брошури), предоставянето на услуги (посредничество при осиновяване, курсове) и всички други търговски сделки, сключени от НПО. Приход от стопанска дейност е получаване на цена, формирана свободно по законите на пазара.

Приход от нестопанска дейност са даренията и други подобни финансирания (например субсидия от бюджета).

VII. МОЖЕ ЛИ НПО ДА УЧРЕДИ ТД?

Може! НПО може да учреди търговско дружество. Търговското дружество е обединение на лица, събрали се да извличат печалба от търговска дейност. (чл. 63, ал. 1 ТЗ) В някои случаи дружество може да учреди и само едно лице, тоест и само едно НПО. Това са едноличното дружество с ограничена отговорност – ЕООД, и едноличното акционерно дружество – ЕАД. Останалите дружества включват винаги повече от едно лице и затова НПО може да е само участник в тях – събирателно дружество – СД, командитно дружество – КД, и командитно дружество с акции – КДА.

От всички 5 вида търговски дружества кое е най-подходящо за НПО? Разбира се това, което ще му донесе по-малко риск. Рискът е паричен.

• Ако НПО участва в ООД, АД или КДА (като ограничено отговорен съдружник) НПО би загубило само това, което е предоставило на ТД и което е станало част от неговото имущество.
• Ако НПО участва в СД, КД (като неограничено отговорен съдружник), КДА (като неограничено отговорен съдружник), може да загуби всичко. Защото съдружниците в тези дружества носят неограничена отговорност с цялото си имущество.

Едно ТД също може да си учреди НПО. Защо му е на едно търговско дружество да си учреди НПО?

• Чуди се какво да прави със свръхпечалбите си.
• Съставлява се от хора, които имат идеални цели за развитие на обществото.
• Няма идеални цели, ами иска да представи нов и благ имидж (който ще го рекламира зверски).
• Иска да се възползва от възможности, включително но не само финансиране, предвидени за НПО.

VIII. КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

Конфликтът на интереси при НПО за извършване на общественополезна дейност възниква, когато имуществото се разходва не за обществото, а за лица, които са свързани. В тези случаи законът поставя особени изисквания, за да предотврати конфликта на интереси. За безвъзмездно предоставяне на имущество на свързани лица е необходимо решение на върховия орган на НПО, което да е взето от ⅔ от състава му. Тоест мнозинството, което се изисква, е по-голямо.Свързаните лица са:

• лица от състава на другите му органи и техните съпрузи и роднини;
• лица, били в състава на управителните му органи до 2 години преди датата на вземане на решението;
• юридически лица, финансирали организацията до 3 години преди датата на вземане на решение;
• юридически лица, в които посочените лица в първите два случая са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения;
• политически партии, в ръководните и контролните органи на които участват членове на ръководни и контролни органи на юридическите лица с нестопанска цел. 

Освен това НПО няма право и да сключва сделки с лицата в първата точка – лица от състава на другите му органи и техните съпрузи и роднини, както и в други ЮЛ, в които те са управители или могат да влияята върху вземането на решения.

И последната забрана е относно ликвидацията на НПО. НПО се ликвидира, когато се прекратява неговата дейност – с решение на върховния му орган или на съда. Това означава всички отношения на НПО да се уредят и приключат. Тази процедура се води от определени лица, които се наричат ликвидатори. Ако остане имущество след приключване на отношенията с кредиторите, то това имущество не може да се прехвърля по какъвто и да е начин на:

1. учредителите и настоящите и бившите членове;
2. лицата, били в състава на органите му и служителите му;
3. ликвидаторите освен дължимото възнаграждение;
4. съпрузите на лицата по т. 1 – 3;
5. роднините на лицата по т. 1 – 3
6. юридическите лица, в които лицата по т. 1 – 5 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения.

IX. ОТГОВОРНОСТ И САНКЦИИ

Отговорността е няколко вида:

1. Наказателна за лицата, които създават НПО, което не извършва или извършва привидно обявената при регистрацията й дейност и цел, за да получава под нейно прикритие кредити, да бъде освободен от данъци, да получава данъчни облекчения или да получи друга имотна облага, както и да извършва забранена дейност или е престъпила закона. Касае се за престъпление. И се предвижда затвор за престъпниците! Тези същите лица могат да извършват и други престъпления във връзка с дейността си в НПО – например – укриване на счетоводни документи.
2. Административнонаказателна. Административното наказване е възможно и срещу самото НПО. На него се налага имуществена санкция – парично задължение, за неизпълнение на задължения към държавата. Държавата поставя правилата с множество административни закони, а задълженията по тях са за всички, вкл. и за НПО. За нарушението на всеки от тях тя предвижда административни наказания за физическите лица, част от НПО и имуществени санкции за самото НПО.
3. Гражданска. НПО извършва и стопанска дейност, което значи, че отговаря пред лицата, с които сключва сделки за тяхното изпълнение. Ако например НПО закупува велосипеди, а не плаща цената им на доставчика си, то НПО отговаря пред него за цената. Това означава, че неизпълнението ще е факт, въз основа на който НПО ще може да бъде осъдено. Ако не изпълни и съдебното решение, то срещу НПО може да инициира действия съдебен изпълнител – да запорира сметките му, да продаде имотите му и т.н.

Ако НПО пък системно не изпълнява паричните си задължения, то изпада в несъстятелност (фалира). Тогава управлението се отнема от управителния орган и се предоставя на назначено от съда лице – синдик, което установява имуществото на НПО и с разрешение на съда го продава с цел да удовлетвори максимално всички кредитори и после заличава НПО като ЮЛ.

Отговорност се носи и от лицата, които управляват НПО пред самото НПО, защото на тях се възлага осъществяването на дейността на НПО. Касае се за отговорността на членовете на управителния съвет пред общото събрание на сдружението. В най-общия случай ще може да се търси обезщетение или директно управителите да се освободят от тази длъжнсост. Разбира се ОС може да прояви милосърдие и да вземе решение да не санкионира управителите.

X. ФОРМАЛНО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

За да може да се вземе решение от НПО, е необходимо да има компетентен орган за това. Сдружението има два органа: управителен съвет и общо събрание. Общото събрание по правило взима големите и важни решения (като парламента), а управителният съвет ги изпълнява (като правителството). (чл. 23 ЗЮЛНЦ) Ако органът не е свикан по реда на закона, решението няма да го бива. Затова втората предпоставка на формално правилно взетото решение е редовно свикване на органа. Кворумът на ОС е повече от половината от всички членове. Или за любителите на математиката 50 % * Х плюс 1. В устава може и друго да е предвидено. При липса на кворум събранието се отлага с един час и може да се проведе, колкото и членове да се явят, освен ако уставът не забранява това. Всеки член на ОС има право на един глас. Няма право на глас членът на ОС, когато се решават въпроси, отнасящи се до:

• него, неговия съпруг(а) или роднини;
• юридически лица, в които той е управител или може да наложи или възпрепятства вземането на решения. 

Решението е взето, когато са гласували определен брой хора “за”. Това ще е естествено такъв брой хора, който се получава при използването пак на оная формулка. Те формират обикновено мнозинство. В някои случаи трябва повече народ да гласува “ЗА”, за да се приеме решението. Това се отнася до ОС и е свързано с два въпроса – промяна на устава, прекратяване на НПО или преобразуване на НПО (т. е. да го слеем с друго НПО, да го разделим и да формираме нови две НПО, да го влеем в друго НПО, или да отделим от него част от дейността и да се формира ново НПО). Тук са необходими ⅔ от всички, за да вземем решението. Това е квалифицирано мнозинство. Решение се взема само по въпросите, включени в ДНЕВНИЯ РЕД!