
“Конфликт” е удачен евфемизъм на думата скандал. Илюстрация: давам пари в общата семейна каса, която е за плащане на парното и водата, а прекрасната съпруга ги разходва за екстравагантен тоалет за моминско парти. В правото това нещо се нарича конфликт на интереси. А при НПО могат да се сблъскат интереси – личният (на лицата, стоящи зад НПО) и общественият.
Касае се за НПО, определени за извършване на общественополезна дейност.
Защо законът е толкова грижовен към предотвратяването на конфликта? Защото за тези НПО има редица помощи от държавата, като:
- кредитно-лихвени;
- митнически;
- други финансови и икономически облекчения;
- и финансирания.
А няма да е престижно държавата да отглежда НПО, които само привидно работят в обществен интерес.
И така, става въпрос за разходването на тези НПО. Те са ЮЛНЦ в ОПД и затова те имат право да разходват имуществото си за:
- развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
- подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;
- подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;
- защитата на човешките права или на околната среда;
и други подобни.
Тези НПО разходват дейността си само за целите, които са определили съобразно закона. За целта НПО обявяват ред, по който разходват своето имущество. Например предоставяне на стипендии по банкови сметки след проведен конкурс за най-добри научни статии на студенти за всеки семестър при публично обявени условия, на които студентите трябва да отговарят. Подобна информация се вписва в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
Конфликтът на интереси при тези НПО възниква, когато имуществото се разходва не за обществото, а за лица, които са свързани. Например, предоставяне на стипендия за сина на управителя на сдружението. В тези случаи законът поставя особени изисквания, за да предотврати конфликта на интереси. За безвъзмездно предоставяне на имущество на свързани лица е необходимо решение на върховия орган на НПО, което да е взето от ⅔ от състава му. Тоест мнозинството, което се изисква е по-голямо. Ако върховният орган се състои от 24 човека и обикновено са необходими 13, за да се вземе решение, за предоставяне на дарение например към свързано лице ще са необходими 16 гласа.
Свързаните лица са:
- лица от състава на другите му органи и техните съпрузи и роднини
- лица, били в състава на управителните му органи до 2 години преди датата на вземане на решението;
- юридически лица, финансирали организацията до 3 години преди датата на вземане на решение;
- юридически лица, в които посочените лица в първите два случая са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения (иначе забраната в първите два случая би била заобиколена, като тези лица си учредят ЮЛ);
- политически партии, в ръководните и контролните органи на които участват членове на ръководни и контролни органи на юридическите лица с нестопанска цел.
Забрана за сключване на сделки
Освен това НПО няма право и да сключва сделки с лицата в първата точка – лица от състава на другите му органи и техните съпрузи и роднини, както и в други ЮЛ, в които те са управители или могат да влияят върху вземането на решения. Влиянието при взимането на решения представлява следното: в едно ООД има трима съдружници, като единият има 75 % от дяловете, а останалите по 12.5 %. Очевидно гласът на първия е винаги решаващ и влияе върху дейността на ООД. Забраната за сключване на сделки се различава от предходната – тя касае стопанска дейност (сделки), а не безвъзмездно разходване на имущество (нестопанска дейност).
Забрани и при ликвидацията
И последната забрана е относно ликвидацията на НПО. НПО се ликвидира, когато се прекратява неговата дейност – с решение на върховния му орган или на съда. Това означава всички отношения на НПО да се уредят и приключат. Например, ако във връзка със стопанската дейност има кредитори, на които трябва да плащам, плащам им от наличното имущество на НПО. Когато това се случи НПО се заличава и вече не съществува. Тази процедура се води от определени лица, които се наричат ликвидатори. Ако остане имущество след приключване на отношенията с кредиторите, то това имущество не може да се прехвърля по какъвто и да е начин на:
- учредителите и настоящите и бившите членове;
- лицата, били в състава на органите му и служителите му;
- ликвидаторите освен дължимото възнаграждение;
- съпрузите на лицата по т. 1 – 3
- роднините на лицата по т. 1 – 3
- юридическите лица, в които лицата по т. 1 – 5 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения.
Когато избягва законовите забрани НПО няма да изпадне в конфликт на интереси.
И няколко въпроса за любопитни:
Може ли да се плаща възнагражение на лица, които са членове на органите на НПО? Могат ли да се наемат работници и служители? Какви са отношенията със самоосигуряващи се лица? |
Отговорът на първите два въпроса е ‘Ама разбира се’. Това е възнаграждение за положена работа и не влиза в забраните. Налице е сделка, с която е възложено управлението на НПО или е налице трудов договор. И двете сделки са възмездни – плаща се цена заради извършения труд бил по трудово или по гражданско правоотношение. Плащането не е безвъзмездно разходване на имущество. И затова не попада в забраните, за които стана дума.
Кой е самоосигуряващо се лице?
Най-общо всеки, който не работи на трудово правоотношение. Самоосигуряващи се лица са адвокати, търговски представители и други лица, които имат свободна професия. Кога НПО влиза в отношения със самоосигуряващи се лица и кога наема работници и служители? Отговорът е елементарен – ако дейността на НПО предполага всекидневно осъществяване на юридически труд, то НПО ще си наеме на щат юрисконсулт. Напротив, ако веднъж се случи някой да реши да съди НПО, то ще сключи с адвокат договор, по който адвокатът е самоосигуряващо се лице. Практическата разлика се появява на плоскостта и на всепроникващото данъчно право. НПО не дължи удържане на данък върху общия доход от възнаграждението на самоосигуряващото се лице, докато дължи да удържа и превежда на държавата този данък от трудовото възнаграждение на работниците и служителите.
Спазването на забраните прави НПО безконфликтно. Безконфликтното НПО може да работи “скандално” добре!