Грижата за обществото е прекрасен човешки стремеж. Законът (известен сред хората като досадно словоизлияние, будещо недоумение и създаващо психически дискомфорт) ми казва как да осъществя тази грижа. Тоест хрумнала ми е блестящата идея да “спонсорирам” лятно училище на деца – таланти, свирещи на бузуки и укулеле. Учредявам си НПО, което е юридическо лице с нестопанска цел, съгласно едноименното словоизлияние… пардон, закон. И мога да си избера от каталога: сдружение или фондация.

Какво му е по-различното на сдружението от фондацията? Накрая все ще си имам НПО. Но ето какви са разликите:

Членовете

1. За разлика от сдружението, фондацията няма персонален субстрат. На човешки език това значи, че фондацията няма лица, които да членуват в нея. Например! Сдружението на българските музиканти организира открит урок по пеене с невероятния Джъстин Бийбър за всички свои членове. За всички свои членове. Тоест аз се записвам в сдружението и така се ползвам от дейността му. Напротив, Фондацията за развитие на българския футбол (оксиморонът не е умишлен) строи футболни игрища в кв. Кръстова вада. Очевидно всички хора, които се занимават с футбол биха могли да ритат на игрищата. Това да няма членове, не значи, че тя не се управлява от хора. Фондацията си има управителни органи, но те просто не са членове, а управляват разходването на имуществото за нестопанска цел.

По-конкретно за членството (освен че е възможно само за сдружението):

• членуването е доброволно;

• членуването ми носи: право на управление, право на ползване на имуществото на сдружението и на резултатите от дейността му, право на информация за дейността;

• предното звучи добре, но за да има изгода, трябва да има и нещо от моя страна – членствен внос – примерно 50 лв. месечно, за да мога да съм член;

• може да се прекрати по моя воля, по изключване или при отпадане. Изключването се прави с решение на органа на сдружението по причини, които са уговорени в устава. Отпадането е при неплащане на вноската или при неспазване на задължението за участие в дейността на сдружението. Членството не може да се прехвърли на друго лице. Ако аз имам право да свиря на укулеле, защото съм член на такова сдружение, не мога да пратя леля ми да свири на укулеле.

Началният брой лица

2. Сдружението си има устав, фондацията си има учредителен акт. Това са документи, в които се определят основните въпроси за НПО: наименование, предмет на дейност, цели, седалище, адрес на управление и т.н.

Малко по-конкретно: сдружението се учредява от три или повече лица (за тези в обществена полза минимум 7 физически или 3 юридически лица), които се обединяват, за да вършат на дейност с нестопанска цел. Уставът е тоест сделка, която се сключва от много лица (многостранна сделка), в която се постига съгласие по всички общи въпроси, за които има изискване в закона. Тук важно значение имат правилата за членството .

Напротив, учредителният акт е сделка, която се сключва от едно лице. И това не е шизофренично, както не е шизофренично и завещанието. То също е едностранна сделка, защото настъпва промяна само от моята воля – “ти ще ме наследиш”. Така и с учредителния акт, който всъщност означава “създавам фондация”. С този учредителен акт безвъзмездно предоставям имущество за осъществяване на дадена нестопанска цел. Това мога да направя докато съм жив – писмено с нотариална заверка на подписа ми или посмъртно – в този случай фондацията ще придобие имуществото след смъртта ми.

Органите

3. Органи. Сдружението задължително има два органа:

• Общо събрание, което се съставя от всички членове. То е върховен орган. Глас членствен – глас Божи! Общото събрание взема решение по най – важните въпроси:
  • промени на устава
  • избор на управителен съвет
  • приемане и изключване на членове
  • преорганизация на сдружението
  • други важни неща.

Общото събрание се свиква, броят се присъстващи, водят се обсъждания, гласува се и се приемат решения.

• Управителен съвет. Това е съветът от шефовете, които организират изпълнението на решение, взето на общото събрание. Той се състои от три лица, които:
  • представляват сдружението или избират един от тях за Председател, който да представлява сдружението;
  • разходват имущество;
  • определя реда за извършване на нестопанската дейност;
  • и други оперативни въпроси.

Колкото и да е политическо, ако НПО е държавата, общото събрание е парламента, а управителния съвет е министерският съвет.

Фондацията има управителен орган. Той може да се състои или от едно или от повече от едно лице. Нашият практически опит с регистрации на фондации в обществена полза показва, че съдиите тълкуват правилата за сдруженията в обществена полза и за фондациите и съответно, ако управителният ви орган не е колективен (например от три лица), може съдията да даде т.нар. резолюция в посока да го направите колективен. Това не значи, че всички членове следва да са представители. Може и само един да е – например Председател на Управителния съвет. Ако се състоят от повече от едно лице и за да работят тези органи трябва да попълнят състава си. Например, избрани са Х и У, но за да има управителен орган, трябва и Z. Но понеже Х и У се карат, не могат да се разберат кой да е Z. Затова всеки, който би се ползвал от дейността на фондацията или всеки член на управителния орган може да иска от съда попълване на състава на органите. Ако пък в учредителния акт въобще не се посочва какъв е органът за управление – той се определя отново от окръжния съд.

* ЗАПАЗЕНИТЕ ПРАВА *

Накрая, при фондацията може да има запазени права. Това са права на учредителя или на посочено от него лице, да се ползва по определен начин от дейността, да променя състава на ръководството й или какво и да било подобно привилегия. В случай че почна да изпълнявам запазеното си право недобросъвестно – например – имам правото да съставям бюджета на фондацията и го правя по начин, който ощетява дейността й, съдът може за определен период или завинаги да предостави запазените права да се упражняват от управителния орган.
Толкова са разликите! Изборът не е голям, пък и важна е грижата за обществото. Пък дано да се свири повече на бузуки и укулеле!