Страда ли законодателят от леко психично разстройство, като говори за стопанска дейност на юридически лица с нестопанска дейност? Това е основателен въпрос и колкото да се стремим към положителен отговор на него, той е отрицателен.

КАКВО ЗНАЧИ ДОПЪЛНИТЕЛНОСТ И СВЪРЗАНОСТ?

НПО могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с нестопанската им дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените от тях цели. Без значение е дали НПО е в частна или в обществена полза, то може да извършва стопанска дейност.

Какво значи допълнителност? Дейността е допълнителна, когато е добавка  към друга дейност, която е основна. Ако НПО се занимава с осигуряване на стипендии за студенти по ядрена физика, то очевидно това е неговата основна дейност. Публикуването и продажбата на техните научни студентски съчинения е допълнителна дейност. Стопанската дейност винаги е само добавка. Ако тя е основата, то НПО би бил търговец – в нашия случай – издател.

Какво значи свързаност? Дейността е свързана, когато обслужва нестопанската дейност, осъществява се заради нея и в помощ на нея. Ако моето НПО, което осигурява въпросните стипендии закупува цимент с цел да го продава, явно е, че тази дейност доста се отдалечава от нестопанската.

А СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ?

Допълнителна и свързана е стопанската дейност. Стопанска дейност е тази, която е свързана със сключване на сделки, от които може да се извлече печалба. Когато НПО набира, за да дарява средства на университетски библиотеки, няма как да извлече печалба. Но когато продава авторски книги, за да финансира с полученото библиотеките, има как да формира печалба. Иначе няма да има какво да дари. Стопанската дейност значи да сключвам договори за продажби и други търговски сделки.

Приходът от тези сделки НПО използва за постигане на определените от НПО цели. Как НПО определя своите цели? Като ги опише в своя устав или учредителен акт. Например желая да повиша нивото на физическото възпитание на учениците. Следователно това е моята цел. Средствата, чрез които ще постигна тази цел, са например строеж на спортни игрища и разпространяване на мотивиращи рекламни материали. Всичко това описвам в устава или в учредителния акт. Приходите от стопанската дейност трябва да използвам за постигане на целите – значи като инвестирам в средствата за постигане на целта – в последния пример като инвестирам в строежа на спортните площадки. Това означава да използвам приходите за постигане на целите. В учредителния акт или устава НПО определя и предмета на допълнителната си стопанска дейност. Това отново означава описание на сделките, които ще извършвам, за да постигна идеалните си цели.

НПО V. TЪРГОВЕЦ

НПО е с нестопанска цел. Изначално то няма за цел да печели пари. Ако печели пари, трябва да ги изразходи за идеалните си цели. Всяко юридическо лице е обединение на хора, които чрез него са обединени от целите, които са заявили в акта, с който са го създали. Това означава, че и самите учредители или членове на НПО не могат да печелят пари чрез него. Именно това означава, че НПО не разпределя печалба. Най-ясно става, ако разграничим НПО от търговското дружество. И двете представляват обединения на лица. Първите са обединени например от идеята да защитават правата на животните, а вторите от идеята да печелят пари. Сделките, които сключват и двете лица са търговски. Но НПО харчи парите, за да постигне идеите на членовете си. А не раздава полученото на членовете или на учредителите си. Напротив, търговецът точно това цели – получените пари да разпредели между членовете си и това представлява техния дивидент. Или търговските дружества разпределят печалба, а НПО не разпределят печалба.

Стопанската дейност е рискова дейност и понякога парите не стигат, за да уредим някоя сделка. Тогава възниква въпросът: може ли НПО да използва приходи от нестопанска дейност, например от дарение за финансиране на стопанската си такава. Макар и да не звучи препоръчително, реална законодателна забрана има само за НПО в обществена полза. Останалите НПО могат да извършват такива операции.

КАСОВИ АПАРАТИ И ФАКТУРИ…

И накрая нещо важно: трябва ли НПО да има касов апарат и да издава фактури задължително? Ако НПО осъществява стопанска дейност това е задължително. Касае се за продажби в търговски обекти. Тогава НПО трябва да има фискален апарат и да издава касови бонове, които да отчитат продадените стоки или извършените услуги. Това е необходимо само за плащания в брой в помещенията на НПО. Например в офиса ми плащат 10 лева за благотворителен концерт – издавам касов бон. Ако плащането става по банков път не е необходимо нито НПО да има касов апарат, нито да издава касови бонове. При фактурите обаче хлабаво няма. Винаги НПО издава фактура на клиентите си, когато има приход от стопанската дейност. Без значение е дали се плаща в брой или по банков път.

И така НПО търгува…, но умерено.