Законодателната промяна е зловещо явление, способно да предизвика нервно напрежение. Но ако я изпреваря с надлежна подготовка, ще осигуря спокойствие и за мен и за моето НПО. А подходящият момент за подготовка е сега, докато промяната е все още законопроект.

Две са нещата, които ме интересуват – какво беше досега и какво ще бъде след това?

КАК ДА СЪЗДАМ НПО СЕГА?

Най-общо, ако сега съм решил да развивам благотворителна  дейност в подкрепа на опазването на брадатия лешояд например, ще трябва да премина през значително по-интензивно нервно напрежение, отколкото би създало която и да е законодателна промяна. Ще трябва да си регистрирам НПО – то в окръжния съд, в регистъра БУЛСТАТ, в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, в ДАНС, при Антиохийския патриарх… Добре де, последното беше шега. И все пак, това ако не е ходене по мъките, е поне ходене около тях.

КАК ДА СЪЗДАМ НПО СЛЕД ПРОМЯНАТА?

А какво ще бъде после? Една единствена регистрация. Къде? В Агенция по вписванията, в специален регистър, който ще носи наименование, малко по-кратко  от името на бразилски футболист – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел.

А сега да влезем в малко полезна конкретика…

МАЛКО ПОДРОБНОСТИ ЗА ПРОЦЕДУРАТА СЕГА…

Досега и все още, за да създам НПО, първо подавам искане до окръжния съд по седалището. Това значи, че НПО възниква с решението на съда. А съдът, както знаем, не действа свръхекспедитивно. Искането го подава органът на НПО или пълномощникът. Например аз съм Председател на Управителния съвет и следователно съм представител на този орган, мога сам да подам искането, мога и да напиша пълномощно на друг. Съдът проверява дали са налице изискванията в закрито заседание – тоест сам в кабинета си, на пейката, на плажа. Но ако счете за необходимо, може да ме призове и да си организираме т.нар. открито заседание, за което ще трябва да се разкарам до съда. С решението съдът ще обяви информация относно НПО, която ще се счита известна спрямо всички. Например, никой не може да се позове, че не ми е изпратил съобщение, защото не ми знаел адреса.

След това моето НПО трябва да се сдобие с нещо като ЕГН. За тази цел се нуждае от втора регистрация. Тя се прави в регистъра БУЛСТАТ, който се води от Агенцията по вписванията въз основа на заявление. 

Накрая, за да може моето НПО да върши дейност в обществена полза трябва да се регистрира още веднъж във водения от Министъра на правосъдието специален регистър. Необходимо е да подам заявление, в което трябва да докажа осъществяването на общественополезната дейност и правилникът за осъществяването й. Освен това всички НПО, независимо от целите и предмета си на дейност и дали извършват дейност в частна или в обществена полза, както и независимо дали извършват стопанска дейност или не, се регистрират и в ДАНС. Това е мярка срещу изпирането на пари.

И СЛЕД ПРОМЯНАТА!

А след промяната всичко това остава в миналото. И всичко си остава същото с тази разлика, че четирите регистрации са обединени в една – с едно заявление пред един орган – Агенция по вписванията.

Вместо искане, се подава заявление. Заявител може да бъде НПО-то, т. е. този орган, който го управлява, или адвокат, който изрично е упълномощен за попълване на заявление. Но веднъж попълнено заявлението може да се подаде както от този, който го е попълнил, така и от някой, който съм упълномощил да може да го подаде. Например, ако Минерва е управител на Сдружение за плажен волейбол, заявител може да бъде Сдружението, представлявано от Минерва, чийто подпис следва да стои на заявлението. Ако на Минерва не й се занимава заявител може да е само някой адвокат, тоест само адвокатски подпис може да стои на заявлението и то адвокатски подпис, чийто притежател е упълномощен изрично. Това означава да му дам власт да попълни такова заявление. Заявител е авторът, който слага и подписа си. Подателят е лицето, което фактически предава заявлението на агенцията. Затова и аз да съм заявител, не значи, че трябва лично да подавам заявлението. Заявителят е автор и не е равно на подател. След като аз в качеството ми на представляващ съм се подписал навсякъде, където трябва, мога с нотариално заверено пълномощно да упълномощя друго лице (подател), което не е нужно да е адвокат, да подаде вместо мен физически в Агенцията или по електронен път с е-подпис. Регистрацията е по-бърза – органът, който се произнася, се нарича длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) и действа незабавно след изтичане на три работни дни от подаването им. Няма шанс някой да бъде призоваван. Агенцията определя ЕИК на НПО. Агенцията вписва определянето за общественополезна дейност. That`s all, folks!

Има и два особени случая, които стряскат само първоначално:

1. Какво правя, ако съм `почнал регистрация по досегашния закон, пък вземат, че приемат новия. Отговорът е елементарен (и може би не много приятен) – регистрацията продължава по стария закон.

2. Какво правя, ако съм си регистрирал вече по старата процедура НПО? Спокойно, то ще остане да си съществува. Но има задължение да се пререгистрира. Това означава да премине по новата процедура. Но крайно съкратена за моя радост. Единственото, което трябва да направя, е да си извадя от окръжния съд, където съм регистрирал НПО удостоверение за актуално състояние. И да го представя в Агенцията заедно със заверен от управителния орган устав или учредителен акт, като попълня и заявление по образец. Пререгистрацията и издаването на удостоверението за актуално състояние са безплатни.

Толкоз! По-малко администрация, повече дейност. Пък дай Боже за плажния волейбол!