Стопанска VS. Нестопанска дейност на НПО Източник: www.gratisography.com

 

Целта Санчо, целта

 

Но как да разграничим стопанското от нестопанското. Целта на дейността е водещият критерий. Целта на нестопанската дейност е идеална – да подобря нивото на обща култура на българското общество. Целта на стопанската дейност е материална – да се сдобия с пари. Следователно трябва да се проследи крайната цел. Развитието на физическото възпитание е идеална цел. Строежът на спортно игрище следователно ще е насочен към развитието на спорта. Но ако се сложи такса от 5 лв. на новото спортно игрище очевидно ще се касае за получаване на печалба и това ще бъде стопанска дейност. За да бъде тази дейност законна, трябва приходите да се разходят за постигането на целта – например дарение за ремонт на физкултурни салони.

 

Приходи от стопанска дейност са преди всичко продажбите (на книги, картички, музикални дискове, билети, брошури), предоставянето на услуги (посредничество при осиновяване, курсове) и всички други търговски сделки, сключени от НПО. Приход от стопанска дейност е получаване на цена, формирана свободно по законите на пазара.

 

Приход от нестопанска дейност са даренията и други подобни финансирания (например субсидия от бюджета).

 

Членският внос

 

Представлява ли членският внос при сдруженията приход от стопанска или нестопанска дейност? Не! Внасянето на пари от членовете не е стопанска сделка, защото не е с цел печалба. То не е и нестопанска операция, защото не преследва идеална цел. То е задължение на члена, при което се предоставя имущество на Юридическо лице, което без имущество не може да съществува. Ако те получават някакви услуги във връзка с това не се касае за стопанска дейност, защото услугите, които получават са елемент от членствените права. Например Библиотекарско сдружение събира членски внос под формата на такса за карта за читалнята си. Обаче ако се предоставят услуги на лица, които не са членове, срещу пари, дейността е изцяло стопанска.

 

Ама ние направихме само една сделка?!?

 

Дейността предполага съвкупност от отделни действия. Така стопанската дейност ще е съвкупност от търговски сделки. Щом законът казва в превод “съвкупност” значи ли, че НПО има стопанска дейност, ако сключи само една сделка? Да! Защото няма значение колко сделки са сключени, а дали въобще НПО в дейността си попада в изключението – да извършва и стопанска дейност. Следователно тази сделка макар и самичка ще се отчита счетоводно и ще подлжеи на данъчно облагане. Защото не би било справедливо иначе спрямо лицата, извършили повече от една сделка да плащат данък, а тези с една – не.

 

Спонсорите, спонсорите, те да са живи!

 

А сега да преминем към приятната дейност за спонсорството и какъв вид дейност за Бога е то. Когато чуя спонсор, си казвам: “А, този е някакъв дарител”. Не е точно така. При дарението давам нещо другиму от добро чувство, без да искам нищо в замяна и без да съм получавал за дарението нещо в замяна някога. При спонсорството се поема задължение в замяна. Например спонсорирам спортен клуб, а той се задължава да носи името ми на лицето на фланелките си. Фактът, че спортния клуб поема такова задължение, което реално нищо не му коства, е красноречив защо бъркаме дарението със спонсорството. Но ако спортният клуб се задължава да извърши реклама, която е с висока стойност по пазарни цени, то договорът за спонсорство ще бъде стопанска дейност, защото се поемат равностойни задължение, от които НПО може да извлече печалба. А рекламата е винаги стопанска дейност. Това е така, защото е Търговският закон изрично я е определил за такава.

 

Тука има, тука няма заем

 

Освен, че рекламира, НПО може да си има повечко пари и да може да дава заеми? Но позволява ли му това законът? Разбира се, иначе биха били “дискриминирани” НПО. Това не е договор за кредит, защото НПО не може да бъде кредитна институция, тъй като последната се създава за търговска дейност по кредитиране. Затова става въпрос за обикновени заеми, неподчинени на банковите правила. Срещу предоставянето на сума пари в едни случаи не се дължи нищо. Давам 5 лева днес и ми връщаш 5 лева утре. В други случаи се дължи лихва – давам 5, връщаш ми 6. Единичката отгоре е лихва, която е печалбата за НПО – заемодател. Следователно само лихвеният заем е стопанска дейност, другият не се квалифицира като такъв.

 

Издатели сме малко ние

 

НПО може и да бъде издател на книги, учебници, брошури, списания, информационни издания, смъртни присъди (добре де, тях не може да издава!) и други подобни. Издателската дейност си е просто отделен вид търговска дейност, значи стопанска дейност. Издателят физически създава копията от произведението и ги продава срещу възнаграждение за автора.
Туй то за стопанската и нестопанската дейност! Не ограничавайте, съчетавайте!

 

Не пропускайте да прегледате материала ни за Google AdGrants програмата, която може да ви донесе достъп до $10 000 на месец за реклама в Google AdWords.